Офсетов печат - Вид повърхностен печат, при който мастилото от печатната форма се предава на хартията не непосредствено, а чрез междинно платно (непряк печат). Тази особеност позволява да се прилага за печатане върху най-различни материали – хартия и картон с различни параметри и повърхностна микрогеометрия, както и с различна всмукваща способност. Днес това е най-разпространената печатна технология, даваща много добро качество на изображението и ниски производствени разходи. Въпреки бурното навлизане на изчислителната техника, основните принципи са запазени и до днес. Използват се няколко скали за отпечатване на цветни изображения, като принципа при всичките е наслагване на растерните решетки на отделните цветове. Най разпространените от тях са: CMYK (Cyan, Magenta, Yellow, BlacK) и Pantone.
Дигитален печат – Отпечатанато изображение се формира директно на файл. За разлика от конвенционалните печатни процеси, тук има междинни процеси между вече готовият за печат файл и крайният отпечатък. Избягва се нуждата от експонация на филми и копиране на печатни форми, както и необходимостта от предварителна подготовка на печатната машина - няма монтаж на плаки. Процесът е изцяло дигитализиран - от създаването до отпечатването. По този начин всеки отделен отпечатък може да бъде съвсем нов, включващ променлива информация според нуждите на потребителя. Препоръчва се за основно за малки тиражи.
Топъл печат - Вид дълбок печат, при който формите (клишето) по време на натиска към материала са загряти. Това е метод за трансфер на метализиран или пигментен слой от носещата повърхност, известна като фолио, върху предмет. Използват се главно златно и сребърно фолио, което при нагряване остава по повърхността на хартията (или картона), създавайки огледална повърхност на отпечатъка. Обикновено се прилага при заглавни страници на луксозни каталози, за надписване на тефтери, на луксозни покани.
Клишета: Служат за трансфериране на желания образ върху предмета. В зависимост от повърхноста си клишетата биват - метални и силиконови. Металните обикновенно се получават при разяждане с киселини. Силиконовите най-често са готови плочки и получаването на образа върху тях е много елементарна операция, подобна на производство на печати или клишета за тампонен печат. Силиконовите клишета издържат на температури до 200 градуса и 20 000 - 30 000 удара.
Преге - Прегето е вид операция подобна на топлия печат, чиято цел е да остави релефен отпечатък върху хартията. Обикновено се използват две клишета, които притискат материала от двете му страни (негатив и позитив). Дълбочината на релефа може да бъде както еднаква, така и различна.
Ситопечат - Ситопечатът е универсална технология, която понякога се използва вместо офсетов печат. Тук позитивният филм се копира контактно върху фино сито, покрито с фоточувствителна емулсия, която в резултат на експонацията, отпушва едни от дупките на ситото и оставя запушени други. След това, върху готовото сито се поставя мастилото. С натиск, мастилото се нагнетява върху ситото и там, където дупките са отворени, преминава през него и попада върху печатания обект. Подобно на офсета, и тук няма полутонове и трябва да се имитират с растери. Разделителната способност на ситата е доста по-ниска от тази, която може да ни даде офсетовия печат. Силата на ситопечата е в много по-голямата му непретенциозност към печатните повърхнини - за разлика от офсета, той може да се използва върху много дебели картони, дърво, пластмаса, текстил, метал, самозалепващо PVC фолио, както и върху готови предмети, с неправилна форма - бележници, химикалки, кутии и др. Основното му приложение е в случаите, когато офсетът технологично не може да се използва или при много ниски тиражи, поради по-ниските му разходи, за подготовка за печат.